home Покер стратегии Живота като Покер

Живота като Покер

Голяма част от живота зависи от късмета

Ако помислим над икономическата справедливост и несправедливост, ще открием, че върху придобиването и поддържането на богатството,  ние нямаме абсолютно никакъв контрол. С други думи, покерът може да бъде отлична метафора за живота.

В покера ви раздават ръце, които не си избирате вие. Понякога имате късмета да ви раздадат силна ръка. Това ви дава добър шанс, за да спечелите рунда. Понякога ви раздават изключително слаба ръка. В този случай най-мъдрият избор обикновено е да хвърлите ръката си веднага. След това имате ръце, които са някъде по средата, с които всичко може да се случи, в зависимост от начина, по който вие и останалите играчи ще изиграете картите си според късмета. Крайните ви печалби зависят разбира се от резултата от всички рундове, които ще изиграете. Вероятността да получите слаба, средна по сила или силна ръка е една и съща на всеки рунд, а силата на ръката ви е статистически независима от всеки отделен рунд. Това означава, че дори да получите някои слаби ръце в ранните рундове, това няма да ви попречи да получите по-силни ръце по-късно.

В живота ни се раздават редица фактори, които не са по наш избор. Ние не избираме гените, с които сме родени. Ние не избираме да сме мъж или жена. Ние не избираме характеристиките на нашите родители и начина, по който ще се отнасят те с нас. Ние не избираме държавата, в която ще се родим, със специфичната й конфигурация на природните ресурси, икономическа система и регулации. Така че, животът е малко като покера. Една от разликите обаче е, че събитията в живота ни не са статистически независими едни от други, както е в покера. Силата на по-ранните ръце, които са ни раздадени в живота, ще повлияят на събитията по-късно.

Някои от нас имат достатъчно късмет, за да са им раздадени силни ръце в началото на играта. Ние сме родени с гени, които повишават шансовете ни за успех в живота: интелигентност, енергия, весел нрав, самодисциплина, хладнокръвие, гъвкавост и творчество. Ние сме родени в семейство с ресурси, интереси и способност да се грижат за нас и да ни помагат да издигнем потенциала си до най-високо ниво. Ние растем в квартал, в който повечето хора са заможни и щастливи, престъпността и насилието почти не съществуват, а училищната система има компетентни учители, които ни помагат да придобием точните знания и да мислим рационално, критично и креативно. Влизаме в икономика, в която сме сравнително свободни, за да преследваме кариера, която ни подхожда и ни носи пари. Дори природата е благосклонна към нас: имаме страхотно време и малко природни бедствия.

Някои от нас нямат такъв късмет. Справяме се със скапани генетични ръце, които ни предразполагат към по-ниска интелигентност, летаргия, антипатия, импулсивност и липса на внимание, раздразнителност и липса на въображение. Нашите родители не успяват да ни подкрепят или активно злоупотребяват с нас. Живеем в бедни квартали, в които престъпленията, употребата на наркотици и други опасности, пред които сме изправени са налице. Основната цел на учителите е да преминат през всеки ден без насилие. Информацията, предадена от учителите е остаряла, а понякога просто неправилна. Придържането към тясно, ограничено мислене, а не критично, творческо мислене не насърчава. Смислените възможности за работа съществуват в затвореното общество, в което едно малко малцинство живее в разкош, докато масите остават обгърнати в голяма бедност. Земята е опустошена от суша, наводнения, земетресения и тайфуни. Хората се придържат към суеверия, в опит да намерят смисъл в тяхното нещастие.

Немският екзистенциалист Хайдегер е използвал думата Geworfenheit, за да опише „захвърлеността“ на нашето съществуване. Всеки един от нас е хвърлен в първоначално състояние, което не е по наш избор. Покера метафората се руши тук, защото в играта на карти можем да изберем дали да играем или не. Никой от нас не е избрал дали да се роди. Сега, много хора се чувстват некомфортно с тази идея, че на някои хора са раздадени изключително щастливи, а на други нещастни ръце, когато са се родили. Това им се струва несправедливо, че сме хвърлени в един свят, в койно не е по наш избор. Така че, хората са измислили емоционални защитни механизми, за да ги предпазят от неволята на тази нечестност. Учението за прераждането удобно обяснява, че щастливият или нещастният характер на раздадените ни ръце е награда или наказание за изборите, които сме направили в предходният си живот, и/или че хората активно избират условията на тяхното раждане, за да извървят един духовен напредък. Учението за рая и ада уверява хората, че раждането в труден условия е просто едно безкрайно малко безпокойство, защото вечното блаженство ще компенсира страданията в земния живот на човека.

Някои хора искат играта на живота да прилича повече на Монополи, където всеки започва от едно и също място с еднаква сума пари. Все още има хора, които отричат, че някои от нас са родени с генетични предимства, а други с генетични недостатъци. Емоционалният им защитен механизъм ги кара да игнорират изследването, което показва друго. Те вярват с копнеж, че всички имаме един и същ потенциал за всичко. Всички проблеми в живота се приемат като функция на лошите условия на ръцете, които са ни раздадени. В покера общитени печалби зависят от общият брой ръце, които сме изиграли в играта. Можем да спасим ранните си загуби с по-добри ръце и по-добра игра по-късно. Социално прогресивните вярват, че можем да спасим хората от техните ужасните ранни ръце като се намесим и раздадем много добри ръце, за да компенсираме лошият старт. И по-амбициозно, те смятат, че могат да намалят и дори да елиминират някои от по-ранните лоши ръце чрез икономически и образователни интервенции, които подобряват родителството, училищните системи, обитаемостта на кварталите и възможностите за заетост. Но, ние може също да се опитаме да дадем на нещастните, колкото се може повече добри ръце. Поне докато имат личните ресурси, за да играят играта на живота без публична помощ.

Сега, на повечето от нас в България, вероятно са раздадени средни по сила ръце. Както е в покера, ние правим най-доброто с ръцете, които ни се раздават. Ние не се тревожим много за хората, на които са раздадени наистина добри или наистина лоши ръце. Можем да мърморим за хората, които са имали достатъчно късмет, за да се родят в заможно семейство и може да подкрепяме закони, насочени към преразпределяне на част от богатството към центъра на по-ниските класове. Може да се чувстваме зле за тези, на които са раздали отвратителна ръка и можем да изберем да подкрепяме благотворителни организации и дори да преследваме кариера, насочена към подпомагане на мизерстващите. Без значение дали се интересуваме от тези, чиито ръце са много по-добри или по-лоши от нашите, ние можем да направим най-доброто с ръцете, които живота продължава да раздава.

Вашият коментар