В предишни анализи на покер стратегията често се подчертава значението на т.нар. „таргетиране“ на залозите. Това е процесът, при който играчът ясно дефинира диапазон от по-слаби ръце, от които очаква да получи кол при стойностен залог. Този подход помага да се реши дали изобщо има смисъл от залог и ако да какъв да бъде неговият размер.
Класическият пример е ситуация, в която държите A-K на борд A-7-4-9-9 без флъш възможности. В такъв случай логиката е ясна – по-слабите аса ще колнат, включително сравнително силни като A-Q или A-J. Това е учебникарски пример за добър и обоснован стойностен залог.
След като значението на таргетирането е толкова ясно, възниква логичният въпрос: има ли ситуации, в които този подход не само че не помага, а дори може да бъде пречка? Оказва се, че отговорът е „да“.
Разликата между вас и опонентите ви
За да се разбере кога таргетирането може да бъде оставено на заден план, трябва да се направи крачка назад и да се погледне по-широката картина. Съществува фундаментална разлика между играчите, които се интересуват от стратегия, и по-голямата част от покер масите
Самият факт, че четете стратегически материал за покер, ви поставя в малцинство. Повечето играчи не анализират диапазони, не мислят за стойностни залози и не гледат обучителни видеа.Те просто сядат да играят. Това не ги прави „лоши“ играчи, но ги прави различни.
Едно от първите неща, които научава всеки, започнал да изучава покера по-сериозно, е колко важно е да се фолдва. Дори играчи, които четат и гледат обучение, често фолдват по-малко, отколкото би било оптимало. А ако това важи за тях, то за масовия покер играч важи в още по-голяма степен.
Изводът е прост: ако вие не фолдвате достатъчно, вашите опоненти почти сигурно фолдват още по-малко.
Когато таргетирането започва да подвежда
Проблемът с класическото таргетиране възниква, когато започнете да мислите за ситуацията през собствената си призма. Когато се запитате „с какви по-слаби ръце ще ми колнат“, отговорът често се базира на това, с какви ръце вие бихте колнали в подобна ситуация.
Да разгледаме по-сложен пример. Играч лимпва от средна позиция, вие рейзвате от hijack с A♦T♦, всички фолдват,лимпърът колва. Флопът идва A♠9♣4♠. Опонентът чеква, вие залагате, той колва. Търнът е 2♦, отново чек и кол. Ривърът е 7♥, и за трети път опонентът чеква.
Тук много мислещи играчи се колебаят. Логиката им казва, че повечето по-слаби аса биха се отказали срещу три улици агресия. Ръце като A-8, A-6, T-9 или 9-8 често биха били фолднати от по-дисциплиниран играч.Възниква въпросът: кои по-слаби ръце реално ще платят още един залог?
Да направите проблема чужд
В подобни ситуации ключовият момент е да се осъзнае, че не вие сте този, който трябва да решава с какво ще колне. Това е работа на опонента. Докато вие може би бихте фолднали маргинални ръце срещу продължителна агресия, средностатистическият играч на $1/$3 или $2/$5 No-Limit Hold’em често не прави това.
шХората не обичат да фолдват чифтове. Оше по-малко обичат да фолдват топ чифт. Фактът, че опонентът е чекнал и трите улици, не означава автоматично слабост, но често показва пасивност и желание да стигне до шоудаун възможно най-евтино.
Да, част от диапазона му може да се състои от пропуснати флъш дроус, които няма да платят нищо. Това обаче не е проблем. Когато залагате и те фолднат, вие пак печелите нещо – информацията остава скрита, а у опонента се появява съмнение. Именно тази несигурност често влияе на бъдещите му решения.
Рискът от „value-own“
Един от основните страхове в такива ситуации е т.нар. „value-own“ – моментът, в който залагате за стойност, въпреки че бихте могли да чекнете и да покажете печеливша ръка, но вместо това получавате кол от по-добра ръка.
Да, това се случва. Възможно е опонентът да е лимпнал с A-Q или A-J и просто да е решил да играе пасивно. Но подобни сценарии са част от играта. Ако никога не се „value-own“-вате на ривъра, това означава, че не залагате достатъчно често за стойност.
Важното е, че срещу по-широкия и по-пасивен диапазон на типичния опонент, стойностният залог често остава печеливш дори когато не можете ясно да дефинирате всички ръце, които ще колнат.
Кога таргетирането остава задължително
Всичко това не означава, че таргетирането трябва да бъде изоставено като концепция. В повечето ситуации то остава основен инструмент при вземането на решения. Играчът трябва да има ясна представа кои ръце ще колнат стойностния му залог и кои ще се откажат срещу блъф.
Изключението идва тогава, когато срещу вас стои опонент, който очевидно колва твърде често. В такива случаи е допустимо да „прехвърлите топката“ в неговото поле и да го оставите сам да решава дали ръката му е достатъчно добра.
Две важни последни напомняния
Първо, от време на време ще се „value-own“-вате. Това не е провал, а естествена част от агресивната и печеливша стратегия.Ривър залозите носят най-голямата стойност именно защото са трудни за балансиране.
Второ ако опонентите колват твърде много, това трябва да ви направи по-внимателни с блъфовете. Блъфът има смисъл само когато ясно знаете кои ръце очаквате да фолднат. Опитите да накарате някого да фолдне топ чифт рядко са успешни и обикновено струват скъпо.
Заключение
Таргетирането е ключов елемент от модерната покер стратегия. То помага да структурирате залозите си и да вземате логични решения. Но както всяка концепция, и тази има своите изключения. Срещу опоненти, които колват прекалено често, понякога е по-добре да заложите и да ги оставите сами да решат дали ръката им е достатъчно добра.
В покера най-важното умение не е сляпото следване на правила, а разбирането кога те могат да бъдат адаптирани към реалността на масата.